Терминологичен Речник
раꙁѹмъ  
раꙁѹмъ -а м I. богоп. 1. Знание (γνῶσις, εως, ἡ). Бог ни дава знание за себе си, доколкото то ни е посилно, чрез закона и пророците, а след това и чрез своя единороден Син, Господ и Бог Иисус Христос:  ꙁаконъмь же  п͠рр(о)къ прежде, потомь же  сꙑномь едноадꙑїмь г͠ьмь же  і͠схс͠омь б͠мь нашмь протву мощ наше дасть нꙑ раꙁѹмъ ЙЕ Бог 16а2 – 6 2. Мисъл (διάνοια, ἡ). Знанието за Бога може да представлява едно по-телесно говорене, прибягващо до символи, но има и по-висока мисъл за Него, понеже Божеството е просто безо̀бразно: лко ѹбо ѡ боꙁѣ плътьск гл͠еть сꙗ, пркладомь есть гл͠ано, мать же нъ вышьн раꙁѹмъ. просто бо сть б͠жьство  беꙁъ ѡбраꙁа ЙЕ Бог 94a 1 – 5 Учението за човека като образ Божи не предполага антропоморфната мисъл за Бога: ꙗко по обраꙁѹ божю ловѣкъ, акꙑ богѹ носъ мѫщю л о тацѣжде л ѹш тацѣжде л ѹста такажде; блаꙁньнъ же  нестронъ раꙁѹмъ ЙЕ Шест 253c 18 – 27 3. Схващане, представа (ὑπόληψις, εως, ἡ): ѿ ждовьска раꙁѹма естьственое дньство ЙЕ Бог 46а5 4. Смисъл (ἔννοια, ἡ). Всичко изказвано по един телесен начин за Бога има някакъв съкровен смисъл, който чрез нашето изразява онова, което е над нас:  съпроста рещ все гл͠емъ плътьскꙑ о б͠ꙁѣ съкръвенъ мать нѣкакъ раꙁѹмъ нашмъ же есть вꙑше насъ съкаꙁаѧ ЙЕ Бог 98а2 – 5 II. ангел. Ум (νοῦς, ὁ). Такива са ангелите. Бидейки умове, те пребивават в умопостижими „места“ и природата им не включва телесни характеристики, а е отвъд тримерната протяжност и не заема в даден момент определено място. Съответно действието и „движението“ им не са телесни: раꙁѹмъ же суще въ раꙁѹмьнꙑхъ мѣстѣхъ сꙋть. не плътью опсаем, не бо плътьскꙑ по естьствѹ преѡбраꙁѹють сѧ н тромь сѹть раставьн, нъ раꙁѹмъмь прходꙗть  дѣтельствують, деже бѹдеть повелѣно мъ  не могѹть тъгда же бꙑт  сьде  ѡньде  дѣтельствоватї ЙЕ Бог 109a 5 – b 6 III. гносеол., ангел. Мисъл (νόημα, ατος, τό). Предава се с помощта на езика и слуха. Изключение правят ангелите, които приемат непосредствено от Бога неговата благодат (енергия, светлина), за да станат втора светлина – преносител на Божествената, и не се нуждаят от тях, но и без изричаното слово предават един на друг своите мисли и замисли: свѣтове вътор раꙁѹмьн н. ѿ прьваго  беꙁнаатъьнаго всѣмъ свѣта освѣщеньꙗ муще. не ꙗꙁыка н слѹха требѹюще, нъ бе-словесе ꙁносмаго подающе раꙁѹмꙑ своѧ сам въ себѣ  съвѣтꙑ ЙЕ Бог 107a 6 – b 4 IV. антроп. Разум (Ø) – неговото наличие е една от характеристиките на човешкото естество, която го прави образ Божи, наред с неподвластността на плътта, самовластието и мисълта: тѣмь бо бесплътмь  властѭ  раꙁѹмомь  мꙑслѭ мѣнмъ сѫща по обраꙁѹ божю ловѣка ЙЕ Шест 212c 7 – 12  ловѣкъ днъ на вꙑсость ꙁьртъ  тварѭ бо стъ божꙗма рѫкама такъ сътворенъ. да  дѹша го бесплътьна сѫщ  вьсѫ мꙑсль  раꙁѹмъ мѫщ  ѫжьство въ горьн твар, рекъше вꙑше небесъ ЙЕ Шест 212а 12 – 22 Сем. гн. богъ, ловѣкъ, стьство, обраꙁъ, подобь, самовласть, власть, мꙑсль V. психол. Разум (познавателна способност – γνῶσις, εως, ἡ*). Сътворявайки човека, Творецът залага в неговата природа способността да познава съществуването на Бога: творꙗ ловѣка въ естьствѣ емѹ даꙗ раꙁѹмъ вѣдѣт ꙗко сть б͠ъ ЙЕ Бог 15b 5 – 7 Сем. гн. сѫщьство, стьство, ловѣкъ, дѹша, ѧсть, сла, мꙑсльно, словесьно, ѹмъ, раꙁѹмѣнь, вѣдѣнь, мꙑсль, самовластьно, ꙁвол҄ень