Терминологичен Речник
раꙁдѣлъ  
раꙁдѣлъ -а м 1. триад. Разделение ( διαίρεσις, εως, ἡ ) , което е неприсъщо на Св. Троица. Представлява предметно различие (πραγματικὴ διαίρεσις) и различие, имащо място при нас: по воля, сила и действие: н хотѣнью раꙁлен н нраву н слѣ н дѣствѹ н другаго етера еже вещьнюю  всѣмъ въ насъ раждѧють раꙁдѣлъ ЙЕ Бог 80b 7 – 81a 4 Православното учение се издига над ученията на юдаизма и елинизма, като приема полезното в тях – от юдейството взима единството на природата, а от елинизма разделението на ипостасите: ѡбою бо ꙁборѹ ересю пребывать требованое ѿ ждовьска раꙁѹма естьственое дньство а отъ елньства ѹпостасьмъ раꙁдѣль ЙЕ Бог 46a 3 – 7 При лицата на Св. Троица е налице взаимно проникване, при което няма нито сливане и смесване, нито отделяне и разсичане, както е според делението на Арий:  сам в себѣ въмѣстъ мѹть беꙁ вьсего съмаꙁа  ꙁмѹта нъ стѹпающемъ л сѹщьствомь рѣꙁаем по аревѹ раꙁдѣлѹ ЙЕ Бог 81b 6 – 82а2 sq Сем. гн. богъ, троца, стьство, сѫщьство, дносѫщьство, хотѣнь, нравъ, сла, дѣство 2. физ. [Пространствено] измерение ( Ø ) . За телата се говори като тримерни (имащи три измерения), т.е. имащи дължина (височина), широчина и дълбочина: трьм раꙁдѣлꙑ нарцамъ, рекъше длъгостѭ,  шрноѭ,  глѫбноѭ, ꙗко же  на тѣлеса ЙЕ Шест 111d 13 – 19 Сем. гн. тѣло, длъгость, шрна, глѫбна