Терминологичен Речник
прѩть  
прѩть -ꙗ ср 1. христ. Зачеване ( σύλληψις, εως, ἡ ) . На Словото Божие: Ꙍ обраꙁѣ бж͠ꙗ словес прѧтю ЙЕ Бог 227а 9 – 10 Син. въплъщень Сем. гн. съпасень, стротельство 2. богоп., психол. Възприятие ( ἀποδεκτικόν, τό ) . Способност на душата, която се използва от символическото богословие, за да бъде изразено Божието възприятие за това какво е отношението ни към него, какви са нашите мисли и благомислие: ѹхане же прꙗте еже къ нему мамъ  мысл  блгомышленѧ ЙЕ Бог 95b 4 – 6 а же не тако сѧ обавтъ н сѧ твортъ на потрѣбѫ ѹспѣшьнѫѭ, ꙗкоже беꙁ ѹспѣха аб отърватъ  далее отъ свого прѩтꙗ отъженетъ, ꙗкоже прде къ немѹ ЙЕ Шест 229d12 – 22 (Ø) 3. гносеол. Сетивно възприятие ( αἴσθησις, εως, ἡ ) . Източник на данни за главенстващото начало в човека – разума. То осъществява познанието и обработва сетивния опит. До него, посредством нервите и главния мозък, се довеждат възприятията, формирани от вкусовото усещане, органи на което са езикът (най-вече краят му) и небцето: ѫда же мѹ ꙗꙁꙑкъ, сего пае коньць,  лалока. въ нꙗже ꙁ мождене прходꙗть жлꙑ плоскꙑ, сповѣдають къ большоѡмѹ бꙑвъше ѹтье  прꙗтье ЙЕ Бог 190b 2 – 7 4. антроп. Състояние ( πάθος, εος, τό ) . Устойчиво свойство, отличаващо се от обикновеното свойство по своята трайност. В природата на човека се съдържат и двата вида. Заради нашето спасение Бог е възприел целокупната човешка природа – разумната душа, тялото, свойствата и неизменните състояния на човешката душа: то бо вь сего л͠вка нашего рад с͠псенѧ прꙗ д͠шю раꙁумвѹ  плъть  л͠вску естьствѹ своства  естьства беꙁаꙁорьнаѧ прꙗтꙗ ЙЕ Бог 98a 8 – 6 Сем. гн. сѫщьство, стьство, ловѣкъ, ѧсть, сла, мꙑсльно, беꙁмꙑсльно, больше, ѹть