Терминологичен Речник
праотьць
праотьць
-а
м
христ.
Прародител
(
προπάτωρ, ορος ὁ
)
, чийто грях е изкупен чрез кръста:
прао͠ць грѣхъ раꙁдрѣш сꙗ
ЙЕ Бог
251а 5
Син.
адамъ
Сем. гн.
крьстъ,
крьщень,
сѹсъ хрьстосъ,
грѣхъ