Терминологичен Речник
прѣстолъ
прѣстолъ
-а
м
ангел.
Престол
(
θρόνος, ὁ
)
, използва се в мн.ч. (прѣстоли). Ангелски чин, стоящ на трето място в първото и най-висше чиноустроение на небесните естества, което е непосредствено приближено до Бога:
т бꙑт прьвѹю рее, о б͠ꙁѣ сѹщѹ прсно въ мънѣ бесредъства дньствꙗще сꙗ шестокрльн серафмъ многоѡт хѣровмъ с͠т престол
ЙЕ Бог
113a 2 – 7
Подобно на другите ангелски чинове, престолите принадлежат към незримата твар:
ꙗкоже нꙑ ѹтъ велкꙑ павьлъ глаголѧ: ꙗко въ то твар ꙁьдано вьсе, вдмо невдмо, прѣстол же господьства, наѧла, власт, слꙑ, аггельст плъц архаггельскаа прставленꙗ
ЙЕ Шест
17b 4 – 15
Сем. гн.
санъ,
ѹтварь,
нъ,
серафмъ,
херѹвмъ,
господьство,
сла,
власть,
наѧтъкъ,
наѧло,
арханг҄елъ анг҄елъ