Терминологичен Речник
прѣложень  
прѣложень -ꙗ ср 1. антроп. Изтичане ( ῥεῦσις, εως, ἡ ) . В човека, като съставен от душа и тяло, някои неща са присъщи само на тялото, а други само на душата. Само на тялото са присъщи делението, изтичането и изменението. Под качествено изменение се разбират топлото, студеното и подобните на тях; изтичането е изпразваща теч, защото настава изпразване от мокрото, сухото и въздуха, от изпълването с които то се нуждае: свое сть тѣлѹ тъью прерѣꙁъ стеене  преложене. прелогъ по претвору, рекъше теплотою л стѹденью  таковаꙗ, стокъ же стее стееньмь, тъщть бо сꙗ мокро  сухо  духъ, егоже требѹеть наплъненꙗ ЙЕ Бог 182a 6 – b 5 Сем. гн. тѣло, плъть, прѣрѣꙁъ, стеень, прѣлогъ по прѣтворѹ, наплън҄ень 2. грам. Превод ( μετάφρασις, εως, ἡ ) : да прѣложьше мѹжьскомь меньмь, ꙗкоже лежть грььскꙑ, на велкѹ скаꙁѹ прдеть преложень ЙЕ Бог 13b3 Сем. гн. кън҄гꙑ, псмѧ