Терминологичен Речник
прѣмѫдро  
прѣмѫдро -аго ср субст 1. христ. Премъдрост ( σοφόν, τό ) . Като свойство Божие проявено при въплъщението: т покажеть сꙗ кѹпьно бл͠годатьно  премѹдро  правьдво же  мощьно б͠ж ЙЕ Бог 224а 8 – 224b 2 Син. прѣмѫдрость, мѫдрость, поꙁнань Сем. гн. своство 2. гносеол. Мъдрост ( σοφόν, τό ) . Свързва се със способността да се намери най-подобаващото решение: а премѹдро мьже ѡбрѣте недовѣдомѹꙋму раꙁдрѣшене прелѣпо ЙЕ Бог 225a 6 – 8 Сем. гн. прѣмѫдрость, мѫдрость, поꙁнань, раꙁдрѣшень