Терминологичен Речник
прѣмѫдрость
прѣмѫдрость
-
ж
1. триад.
Мъдрост
(
σοφία, ἡ
)
. Аспект на Божието съвършенство, наред с благостта и силата:
б͠жтво съврьшено есть беꙁъ скѹдьства по б͠лгост по премѹдрост по слѣ, бꙁ наатъка, бес коньцѧ, прсно сꙑ неопсано, , съпроста рещ, всѧьско съврьшено
ЙЕ Бог
37b 1 – 6
Ако приемем, че при Бога има различие по благост, сила, мъдрост, време или място, как Той ще е съвършен:
аще л сть раꙁлье въ нхъ то кде сть съврьшень любо бо по блаженьствъмь любо слою любо лѣтомь любо премѹдростью любо мѣстомь
ЙЕ Бог
38a 4 – 38b 1
Човешката мисъл не може действително да разбере Божествената благодат, мисъл, премъдрост и сила, чрез която и заради която всичко е сътворено:
немощьно бо стъ ловѣ мꙑсл по стнѣ раꙁѹмѣт божьствьнꙑѩ благодат мꙑсл прѣмѫдрост слꙑ, ѭже ѩже рад въ неже вьсе бꙑстъ
ЙЕ Шест
36a 8 – 16 (Ø)
Сем. гн.
боговѣдѣнь,
вѣдѣнь,
псань,
слово,
съкаꙁань,
ѹвѣдѣнь,
благодать,
сла
2. христ.
Мъдрост
(
σοφία, ἡ
)
. По повод зачеване на Словото Божие:
тъгда прсѣт къ не б͠а вꙑшьнꙗго ꙋпостасьнаꙗ премѹдрость сла
ЙЕ Бог
229а 6 – 7
Син.
прѣмѫдро,
слово божь,
сѹсъ хрьстосъ,
сꙑнъ божь,
сꙑнъ ловѣьскꙑ
Сем. гн.
въплъщень,
стротельство,
съпасень
3. психол.
Мъдрост
(
σοφία, ἡ
)
. Друго название на практическата/действена сила на разумната душа (πρακτικόν, τό). Нарича се също слово и мъдрост:
ꙁовѹть… дѣствьнааго слово … мѹдрость
ЙЕ Бог
201a 8 – b 3
Тя има способността да съветва и да определя правилните основания за постъпките:
дѣствьное же съвѣтуѧ, же ѹставлꙗть дѣлъмь мъ правое слово (πρακτικὸν δὲ τὸ βουλευτικόν, τὸ ὁρίζον τοῖς πρακτοῖς τὸν ὀρθὸν λόγον)
ЙЕ Бог
201a 4 sq
Сем. гн.
сѫщьство,
стьство,
ловѣкъ,
ѧсть,
сла,
мꙑсльно,
мѫдрость,
слово