Терминологичен Речник
прѣмѫдрость  
прѣмѫдрость - ж 1. триад. Мъдрост ( σοφία, ἡ ) . Аспект на Божието съвършенство, наред с благостта и силата: б͠жтво съврьшено есть  беꙁъ скѹдьства  по б͠лгост  по премѹдрост  по слѣ, бꙁ наатъка, бес коньцѧ, прсно сꙑ  неопсано, , съпроста рещ, всѧьско съврьшено ЙЕ Бог 37b 1 – 6 Ако приемем, че при Бога има различие по благост, сила, мъдрост, време или място, как Той ще е съвършен: аще л сть раꙁлье въ нхъ то кде сть съврьшень любо бо по блаженьствъмь любо слою любо лѣтомь любо премѹдростью любо мѣстомь ЙЕ Бог 38a 4 – 38b 1 Човешката мисъл не може действително да разбере Божествената благодат, мисъл, премъдрост и сила, чрез която и заради която всичко е сътворено: немощьно бо стъ ловѣ мꙑсл по стнѣ раꙁѹмѣт божьствьнꙑѩ благодат  мꙑсл  прѣмѫдрост  слꙑ, ѭже  ѩже рад  въ неже вьсе бꙑстъ ЙЕ Шест 36a 8 – 16 (Ø) Сем. гн. боговѣдѣнь, вѣдѣнь, псань, слово, съкаꙁань, ѹвѣдѣнь, благодать, сла 2. христ. Мъдрост ( σοφία, ἡ ) . По повод зачеване на Словото Божие: тъгда прсѣт къ не б͠а вꙑшьнꙗго ꙋпостасьнаꙗ премѹдрость  сла ЙЕ Бог 229а 6 – 7 Син. прѣмѫдро, слово божь, сѹсъ хрьстосъ, сꙑнъ божь, сꙑнъ ловѣьскꙑ Сем. гн. въплъщень, стротельство, съпасень 3. психол. Мъдрост ( σοφία, ἡ ) . Друго название на практическата/действена сила на разумната душа (πρακτικόν, τό). Нарича се също слово и мъдрост:  ꙁовѹть… дѣствьнааго слово … мѹдрость ЙЕ Бог 201a 8 – b 3 Тя има способността да съветва и да определя правилните основания за постъпките: дѣствьное же съвѣтуѧ, же ѹставлꙗть дѣлъмь мъ правое слово (πρακτικὸν δὲ τὸ βουλευτικόν, τὸ ὁρίζον τοῖς πρακτοῖς τὸν ὀρθὸν λόγον) ЙЕ Бог 201a 4 sq Сем. гн. сѫщьство, стьство, ловѣкъ, ѧсть, сла, мꙑсльно, мѫдрость, слово