Терминологичен Речник
промъісльнкъ  
промъісльнкъ -а м креац., икон. Промислител ( προνοητής, οῦ, ὁ ) . Бог, който е творец и промислител. Неговата творческа, сдържаща и промислителна сила е същевременно блага воля: Б͠ъ ѹбо есть творьць  промъісльнїкъ  твортельнаѩ его сла  съдрьжѩщѩ  съпромъішлѩющѩ б͠лго емѹ хотѣне есть ЙЕ Бог 205b 17 – 206a 2 Той е творец, промислител и съдържител на всичко, понеже единствен е нетварен: всемѹ же твортель  промыслънкъ  съдрьжтель есть б͠гъ днъ  тъ неꙁданъ ЙЕ Бог 114b 1 – 3 Сем. гн. богъ, твортел҄ь, творьць, съдрьжтел҄ь, хотѣнь, съпасень