Терминологичен Речник
промꙑслъ
промꙑслъ
-а
м
1. креац.
Промисъл
(
πρόνοια, ἡ
)
. Предвечна активност (енергия) на Бога, който има в своя ум идеите на творението, чрез които всяко едно нещо ще получи подобаващо устроение (извеждане в битие, διεξαγωγή):
промыслъ сть мысль б͠жꙗ еюже вьсꙗ сѹщаѧ подобьны стро премлють
ЙЕ Бог
205a 1 – 3 .
Син.
проповѣдь,
провѣдѣнь
Сем. гн.
богъ,
проѹставъ,
прѣмѫдрость
2. сотир.
Промисъл
(
πρόνοια, ἡ
)
. Спасителната грижа на Бога за тварите и за света:
Промъіслъ ꙋбо сть ѡ б͠а къ сѹщаѩ бъівающ набъдѩ
ЙЕ Бог
204b 22
Сем. гн.
съпасень
3. икон.
Промисъл
(
πρόνοια, ἡ
)
. Волята Божия, съобразно която всички неща се управляват по целесъобразен начин:
аще нѣсть въстанѧ, то н б͠ъ сть н промꙑслъ, нъ само собою все ведеть сꙗ несеть
ЙЕ Бог
344b 6 – 9
Син.
промꙑшл҄ень
Сем. гн.
съпасень,
стротельство,
въскрьсень