Терминологичен Речник
прѧсть  
прѧсть -ꙗ ср ет. Причастност ( κοινωνία, ἡ ) на злото към доброто (която е невъзможна): „кое бо прасть тьмѣ къ свѣтѹ?“ ЙЕ Бог 233b 8 – 9 Син. обьщень Сем. гн. грѣхъ падань, грѣхъ, доброта