Терминологичен Речник
прсносꙑ  
прсносꙑ -прсносѫщаго м субст богоп. Вечно Съществуващият ( ἀίδιος, ὁ ) . Име, с което назоваваме Бога. Той е вечен и вечно съществуващ: вѣьнъ  прсно сꙑ (αἰώνιός τε καὶ ἀίδιος) ЙЕ Бог 19a 1 Единствен Бог е вечно съществуващ, а още по правилно – превъзхождащ и вечността, защото творецът на времената не е зависим от времето, а е свръх него: тъью же днъ б͠ъ прсноса, пае  ммо прсно – бꙑтьꙗ. не бо есть подъ лѣтъмь, нъ надъ лѣтъмь творець бо есть лѣтомъ ЙЕ Бог 107a 1 – 5 Той обаче е не само вечно съществуващ, а свръх-вечно битие: тъью же днъ б͠ъ прсноса, пае  ммо прсно-бꙑтьꙗ. не бо есть подъ лѣтъмь, нъ надъ лѣтъмь творець бо есть лѣтомъ ЙЕ Бог 107а1 – 5 Сем. гн. богъ, творьць, боговѣдѣнь, вѣдѣнь, стна, лѣто, псань, слово