Терминологичен Речник
пркладъ  
пркладъ -а м 1. мистер. Символ на Духа ( σύμβολον, τό ) , относно облака, чрез който е мислена втората форма на кръщение: въторо морьмь  облакъмь. пркладъ бо облакъ д͠хв, а мор водѣ ЙЕ Бог 245а 6 – 8 Син. пркладень Сем. гн. крьщень, свѧтꙑ дѹхъ, облакъ 2. богоп. Символ ( σύμβολον, τό ) . На човека, поради неговата телесност, е присъщо да прилага към висшите и невеществени енергии на Божеството подобия, образи и символи: л͠вкомъ сѹщемъ намъ  въ дебелѹю сю плъть ѡблаеномъ ст͠аꙗ  вꙑсокаѧ  бесплътьнаꙗ бж͠ьству дѣтельства раꙁѹмѣт л гл͠ат немощьно намъ, аще не обраꙁꙑ л пртъам л прповѣдан л пркладꙑ, же сѹть въ насъ ЙЕ Бог 93a 7 – 94а1 Сем. гн. богъ, мѧ, псань, слово, съкаꙁань, ѹвѣдѣнь, ѹкаꙁань, пртъа, прповѣдань