Терминологичен Речник
прмьнаꙗ ѧсть дѹш  
прмьнаꙗ ѧсть дѹш синт. психол. Възприемащата част на душата ( ὀρεκτικόν, τό ) – едно от названията на неразумната душа, наред с „претърпяващата“ (παθητικόν, τό): нареть же сꙗ обьщьствомь бесловьсьнаꙗ асть дш  премьна  похотьна ЙЕ Бог 184a 6 – 8 Сем. гн. дѹша, ѧсть, сла, мꙑсльно, беꙁмꙑсльно, жвотьно, тъпамо, сѣменьно, родьно, садовьно, птѣѩ, же ꙁждетъ плъть, желань, гнѣвъ, хотѣнь, похотьнаꙗ ѧсть дѹш