Терминологичен Речник
пошьствь  
пошьствь -ꙗ ср психол., физ. Движение ( κίνησις, εως, ἡ ) . Пространствено преместване на предмета, възприемано чрез зрението, което наред с цвета възприема също оцветеното тяло, неговата големина, очертания, мястото, където се намира, отстоянието между [нас и него], броя му, движението и покоя, неговата гладкост и грапавост, равност и неравност, острота и тъпота, а също състава му – дали е водообразен или земеобразен, т.е. влажен или сух: съвѣсть же  съ мастью  помаꙁан тѣло  вельство его  обраꙁъ  мѣсто. деже есть,  ѿстѹпъ посредьне  смꙗ, пошьствье же  стоꙗне въсрашьно  голо  гладъко  негладъко  остро  тѹпо  съставлене, аще л водьно сть л ꙁемльно, рекъше мокротьно л сухо ЙЕ Бог 188b 5 – 189a 5 Движенията на душата не са присъщи на неодушевените елементи, които са лишени от разумното произволение: да нѫжда стъ вѣроват, ꙗко о въꙁдѹсѣ  о огн  о водѣ, ꙗко такожде грѧдѫтъ, ꙗкоже спрьва мъ стъ ѹставленъ нъ  върѧжден, стьствомь ндноѩ не мѫщѧ ꙁволенꙑѩ мꙑсл, дѹшѧ раꙁѹмьнꙑѩ  мꙑсльнꙑѩ, н хѹдѣ понѣ малꙑ дѹшьнааго стьства пошьств) ЙЕ Шест 133a 20 – 133b 10 (Ø) Сем. гн. дѹша, ѹвьство, прѩть, пркосъ, посѧꙁань, осѧꙁань, вдъ, обраꙁъ, масть, тѣло, вельство, обраꙁъ, мѣсто, отъстѫпъ, смѧ, въсрашьно, стоꙗнь, голо, гладъко, негладъко, остро, тѫпо, съставл҄ень