Терминологичен Речник
посѧꙁань  
посѧꙁань -ꙗ ср психол. Осезание ( ἁφή, ἡ ) . Едно от петте сетивни възприятия, имащо за предмет топлото и студеното, мекото и твърдото, хлъзгавото, острото и тъпото, тежкото и лекото, които се възприемат само чрез него: подълежмо же есть посꙗꙁаню тепло  стѹдено, мꙗкъко же  жестоко, плаꙁво  ѡстро  тѹпо, тꙗжько же  льгъко. еднѣмь же то осꙗꙁанемъ(с) раꙁумѣвать ЙЕ Бог 191b 4 – 9 Общо за осезанието и зрението са грапавото и гладкото /τό τε τραχὺ καὶ λεῖον/, сухото и влажното /τό τε ξηρὸν καὶ ὑγρόν/, дебелото и тънкото /παχύ τε καὶ λεπτόν/, [положението] горе и долу (ἄνω τε καὶ κάτω), мястото и големината /ὁ τόπος καὶ τὸ μέγεθος/ (когато тя е такава, че може да се обхване с едно осезание), а също гъстото и рядкото /τὸ πυκνόν τε καὶ μανὸν/, заобленото /τὸ στρογγύλον/ (когато големината му е малка), както и някои други форми: обьще же посаꙁанью  вдѹ грѹдвое  гладъко  сѹхо  вългъко, доблое  тънъко, горѣ же  долѹ,  мѣсто  вельство, гда будеть такъ, ꙗкоже днѣмь просторомь ѡсꙗꙁанемь обьѧт,  астое же  рѣдъко  обьлое, гда есть мало  етер ѡбраꙁ ЙЕ Бог 191b 9 – 192a 8 Осезанието (ψηλάφησις, εως, ἡ) дава най-точно разпознаване (διάγνωσις) и отбиране (εἴσπραξις) дори на най-финото и скритото, понеже осезаваните неща не могат да прикрият нищо в себе си: посѧꙁане же скрьѡпытань емѹ  ꙁѣло до дробьнаго  съкровьнаго ꙋвѣдѣньꙗ  кажненье н͠бо  въ насъ обскаемымъ не могѹть въ себѣ ньсоже ѹкрыт ЙЕ Бог 96b 4 – 97a 1 стньнѣше ют вьсего жвота ловѣкъ матъ же посѧꙁат  раꙁѹмѣт – отъ посѧꙁанꙗ тае потомь  въкѹсъ – пр дрѹгꙑхъ ювьствѣхъ хѹжд стъ ловѣкъ мънога жвота ЙЕ Шест 232b 15 – 25 (Ø) Син. пркосъ, осѧꙁань Сем. гн. дѹша, ѹвьство, прѩть, твортво, обраꙁъ, грѹдво, гладъко, сѹхо, влъгъко, дебело, тьнъко, горѣ, долѹ, мѣсто, вельство, ѧсто, рѣдъко, обьло