Терминологичен Речник
послѹшьлво  
послѹшьлво -аго ср субст психол. Слушаща разума част на душата ( τὸ κατήκοον λόγῳ ) . Част на неразумната душа, която слуша (т.е. подчинява се на) разума. Тя, на свой ред, се дели на желание (т.е. желаеща част) и гняв (т.е. гневлива част): послѹшьлваꙗ  препрающ сѧ словѹ рекъше мысл раꙁдѣлꙗють сꙗ въ желане  гнѣвъ ЙЕ Бог 184a 3 – 6 Тези две части (желанието и гневът) се обозначават общо като стремеж: хотѣнь (ὄρεξις) ЙЕ Бог 181a 5 sq Сем. гн. сѫщьство, стьство, ловѣкъ, ѧсть, сла, мꙑсльно, беꙁмꙑсльно, желань, гнѣвъ, хотѣнь