Терминологичен Речник
польжень  
польжень -ꙗ ср онтол. Полза, облагодетелстване ( ὠφέλεια, ἡ ) . Битието на всеки е от Бога, а гибелта е въведена заради нашата злина за наказание или за полза: а про б͠жствьныѧ мысл строство быть бо всѣхъ ѿ б͠а а тьлꙗ нашхъ дѣльма ꙁъл сътꙗ сѧ на мѹене л полъжьне ЙЕ Бог 203b 4 – 9 Сем. гн. богъ, мысль, строство, бꙑть, тьл҄ꙗ, мѫень