Терминологичен Речник
полъ
полъ
-ѹ
м
1. астрон.
Полукълбо [половина] на небесната сфера
(
Ø
)
. С движението на слънцето в съответното полукълбо се свързват горещината и студът. Когато то обикаля по-голямата част на надземното полукълбо и по-малката [част] на подземното, това предизвиква силна жега по нашите места:
мьже бол крѫгъ пола вꙑшеꙁемьнааго объходтъ а хѹжд подъꙁемьнааго. да тѣмь твортъ варъ ꙁнонъ лютъ на наше странѣ ꙁемлѧ
ЙЕ Шест
121b 25 – c 7
Сем. гн.
астрономꙗ,
небо,
крѫгъ,
слъньце,
варъ,
вꙑшеꙁемьнꙑ полъ,
подъꙁемьнꙑ полъ
2. биол.
Пол
(
Ø
)
. Съвкупност от генетичните, морфологичните и други белези, по които се различават индивидите:
дастъ богъ ловѣкѹ мѫжьскѹ полѹ съ нѣмь съсьнѫѭ красотѫ
ЙЕ Шест
255d 2 – 6
Сем. гн.
жена,
мѫжь,
мѫжьство