Терминологичен Речник
поклан҄ꙗнь  
поклан҄ꙗнь -ꙗ ср еклес. Поклонение ( προσκύνησις, εως, ἡ ) : нъ мьже ѿ вдма  невдма съложхомъ сꙗ естьства, сѹгѹбо  покланѧн народостворьцю прводмъ ЙЕ Бог 256b 8 – 257a 1 Син. поклонъ Сем. гн. богъ, сѹсъ хрьстосъ