Терминологичен Речник
подобь  
подобь -ꙗ ср антроп. Подобие божие ( ὁμοίωσις, εως, ἡ ) . Ако човекът е образ Божи чрез своята разумност, той е подобие Божие, като (според своите сили) му се уподобява в добродетелта: „по ѡбраꙁѹ“ то раꙁумьно сть  самовластьно ѧвлꙗеть а еже „по подобью“ то ꙁволенью добру протвѹ мощ подобт сꙗ ЙЕ Бог 174a 6 – b 2 Син. подобьство Сем. гн. богъ, ловѣкъ, раꙁѹмъ, ꙁволе҄нь, самовласть