Терминологичен Речник
подобьство  
подобьство -а ср 1. христ. Подобието божие ( ὁμοίωσις, εως, ἡ ) , според което Синът Божи сътворил човека: сътвор бо  по ѡбраꙁꙋ свомѹ раꙁумьна  самовластьна  по подобьствѹ ЙЕ Бог 232b 6 – 8 Син. подобьствь, подобь Сем. гн. богъ, сꙑнъ, стьство, ловѣкъ 2. антроп. Подобие божие ( ὁμοίωσις, εως, ἡ ) . Човешката душа е безтелесна, има власт, разум и мисъл и с това човекът е подобен на Бога, тя се стреми и към добри дела: тѣмь бо бесплътмь  властѭ  раꙁѹмомь  мꙑслѭ мѣнмъ сѫща по обраꙁѹ божю ловѣка. ще же прмлѭщю подвꙁанмь добраꙗ ꙁволенꙗ дѣльнаꙗ, бꙑватъ  по подобьствѹ; тѣмь бо бѫдетъ подобьнъ къ богѹ ЙЕ Шест 212c 7 – 17 Разликата между образа и подобието Божие е там, че докато разумността и самовластието (образът) са дадени по природа на всеки човек, както на праведни, така и на зли, подобието е благодарение на нашата свободна воля: аще  прпрѧжено стъ къ обраꙁѹ  подобьство т мьнѣт стъ обо то сѫще дно  тожде, нъ нѣстъ дно, нъ раꙁл матъ. ово бо самовластьнааго сана раꙁѹмьнааго цѣща сѫщꙗ прмат стъ сѫщьнѣ къ немѹ вьсѣмъ ловѣкомъ,  поспѣшвꙑмъ же  ꙁълꙑмъ. а же по подобьствѹ, по ꙁволеню нашемѹ съврьшен  цѣлен прмлетъ. ꙗкоже сѫтъ по обраꙁѹ божю  невѣрьн вьс  ꙁъл;  ꙗкоже доходтъ просто въраꙁѹмьно сѫщꙗ слово, не мѣт же такомѹ  подобьства ЙЕ Шест 214d 26 – 215a 24 (Ø) Син. подобь Сем. гн. богъ, ловѣкъ, ꙁволе҄нь, бесплъть, подвꙃань, власть, раꙁѹмъ, мꙑсль 3. физ. Готовност, предразположеност ( ἐπιτηδειότης, ητος, ἡ ) . Например слънчевият лъч огрява всичко и действа във всяко едно нещо според неговата естествена готовност и способност да го приеме, приел това действие от Бога Творец: ꙗкоже  сл͠ньнаꙗ луа ꙗже вьсе грѣеть  вь комьждо по естьствьномѹ подобьствѹ  прмѹщюю слѹ дѣтельствѹеть ѿ народотворььнаго б͠а тако прмъ дѣство ЙЕ Бог 91b 8 – 92a 5 Сем. гн. стьство, сла, дѣство, лѹа