Терминологичен Речник
повелѣнь  
повелѣнь -ꙗ ср амарт. Божия заповед ( πρόσταγμα, ατος, τό ) . Престъпена от човека: прельствъшааго сꙗ л͠вка т творьа повелѣнꙗ не съхраньша ЙЕ Бог 221b 2 – 4 нъ понже преступъмь повелѣнью б͠ж(с)твьнꙑꙗ конꙑ обраꙁꙑ омрахомъ же  съмѹтхомъ ЙЕ Бог 233b 2 – 5 Син. ꙁаповѣдь Сем. гн. вол҄ꙗ, прѣстѫпъ, грѣхъ, ловѣкъ