Терминологичен Речник
плъть  
плъть - ж 1. христ. Плът ( σάρξ, σαρκός, ἡ ) . С оглед въплъщението на Словото: да ельма же б͠ж(с)тва надеждею врагъ прѣльст л͠вка, плът одеждею прельстть сꙗ ЙЕ Бог 224а 6 – 8 слово плъть беꙁъ ꙁврата бꙑсть ЙЕ Бог 226 b 1 – 2 Син. тѣло Сем. гн. въплъщень, слово божь, сѹсъ хрьстосъ 2. антроп. Плът ( σάρξ, σαρκός, ἡ ) . По своята природа човек е и плът, и дух – плът по своето изграждане, а дух по благодат: тъжде плъть  дѹхъ: плъть въꙁдвїженмь, духъ даромъ ЙЕ Бог 175b 2 sq Сем. гн. ловѣкъ, тѣло, стьство, благодать, даръ, въꙁдвжень, дѹхъ 3. биол. Плът, мускулна тъкан ( σάρζ, ἡ ) . Тя е различна при различните създания: се нꙑнѣ кость отъ кост мохъ  плъть отъ плът моѩ ЙЕ Шест 264а 13 не вьсѣка плъть тажде плъть, нъ на же скотꙗ, на же рꙑбꙗ, на же пъта,  тѣлеса небесьнаꙗ  тѣлеса ꙁемьнаꙗ. каꙗ бѣаше нѫжда павьлѹ стьствословт? ЙЕ Шест 249d 15 Сем. гн. кръвь, кость