Терминологичен Речник
плъкъ  
плъкъ м 1. ангел. Войнство ( небесьнъ , ἐπουράνιος στρατιά ) , небесно войнство. Съставлява част от незримото товрение: тѣм вьсѣм невдмаꙗ ѹтварь спльнена стъ, ꙗкоже нꙑ ѹтъ велкꙑ павьлъ глаголѧ: ꙗко въ то твар ꙁьдано вьсе,  вдмо  невдмо,  прѣстол же  господьства,  наѧла,  власт,  слꙑ,  аггельст плъц  архаггельскаа прставленꙗ ЙЕ Шест 17b 1 – 15 Присъщо за него е пребиваването в светлина и духовна радост: н аггельст бо санове, н вьс небесьн плъкове, н съгола (же) менто л беꙁ мене отъ мꙑсльнꙑхъ стьствъ л слѹжьбьнꙑхъ дѹховъ [же] въ тьмѣ хождаахѫ, нъ на свѣтѣ  въ вьсемь весел дѹховьнѣмь, ꙗкоже лѣпо мъ ѹстрон мѣт ЙЕ Шест 31a 18 – b 4 Син. санъ, ѹтварь, нъ Сем. гн. ѹтварь, серафмъ, херѹвмъ, прѣстолъ, господьство, сла, власть, наѧтъкъ, наѧло, арханг҄елъ  анг҄елъ 2. ист. Войска ( στρατόπεδον, τό ) като метафора за насилие, чуждо на християнското благовестие: по все ꙁемл бл͠говѣщене б͠лговѣденю повѣда сѧ. не ратью, н орѹжьемь, н плъкꙑ сѹпротвьнꙑѧ въꙁбвающе ЙЕ Бог 235b 7 – 236а 2 Сем. гн. благовѣщень, рать, орѫжь