Терминологичен Речник
плъкъ
плъкъ
-а
м
1. ангел.
Войнство
(
небесьнъ , ἐπουράνιος στρατιά
)
, небесно войнство. Съставлява част от незримото товрение:
тѣм вьсѣм невдмаꙗ ѹтварь спльнена стъ, ꙗкоже нꙑ ѹтъ велкꙑ павьлъ глаголѧ: ꙗко въ то твар ꙁьдано вьсе, вдмо невдмо, прѣстол же господьства, наѧла, власт, слꙑ, аггельст плъц архаггельскаа прставленꙗ
ЙЕ Шест
17b 1 – 15
Присъщо за него е пребиваването в светлина и духовна радост:
н аггельст бо санове, н вьс небесьн плъкове, н съгола (же) менто л беꙁ мене отъ мꙑсльнꙑхъ стьствъ л слѹжьбьнꙑхъ дѹховъ [же] въ тьмѣ хождаахѫ, нъ на свѣтѣ въ вьсемь весел дѹховьнѣмь, ꙗкоже лѣпо мъ ѹстрон мѣт
ЙЕ Шест
31a 18 – b 4
Син.
санъ,
ѹтварь,
нъ
Сем. гн.
ѹтварь,
серафмъ,
херѹвмъ,
прѣстолъ,
господьство,
сла,
власть,
наѧтъкъ,
наѧло,
арханг҄елъ анг҄елъ
2. ист.
Войска
(
στρατόπεδον, τό
)
като метафора за насилие, чуждо на християнското благовестие:
по все ꙁемл бл͠говѣщене б͠лговѣденю повѣда сѧ. не ратью, н орѹжьемь, н плъкꙑ сѹпротвьнꙑѧ въꙁбвающе
ЙЕ Бог
235b 7 – 236а 2
Сем. гн.
благовѣщень,
рать,
орѫжь