Терминологичен Речник
платонъ  
платонъ -а м 1. ангел. Платон ( Πλάτων, ωνος ) , 427[?] – 347 г. пр.н.е., древногръцки философ, чието учение за въображението помага да разберем начина, по който от словата на Иезекиил и Исаия си представяме ангелите. Тогава ние не се нуждаем от сетива, а само от помнене и въобразяване на онова, което сме чули – нещо, което Платон добре е нарекъл въображаемо описание, та чрез двете да скътаме и запазим вярна представа: гда бо слꙑшмъ свѧтꙑхъ пророкъ, ꙁеклѣ, ꙗвѣ же  саѭ, вꙑшьшхъ  серафмьскааго  херовмьскааго хвалословьца, шестокрльно  етворообраꙁьно стьство подъпсаѭщемъ  обраꙁѹѭщемъ словесꙑ, не ювьства тогда трѣбѹмъ, тъѭ же слꙑшанѫѭ памѧть  мььтъ, же мььтънапсан въ лѣпотѫ платонъ менова, да обомь ꙗже о нхъ хранмъ  набъдмъ, стово прославлен ЙЕ Шест 230d 23 – 231a 17 Сем. гн. стьство, слово, ѹвьство, памѧть, мььтъ 2. онтол. Платоновото учение ( _ ) за идеите се дължи на неразбиране на думите на Моисей „образ и подобие“. То придава същия статус на подобията и идеите в света, като в крайна сметка ги приравнява с Твореца: платонъ же менованꙗ обраꙁьнааго  подобьнааго, ꙗкоже б лѣпо, не раꙁѹмѣвъ, ꙗкоже мꙑслѧ не по правьдѣ  напса съвратвъ на вьсѧ обраꙁꙑ  ꙗже сѫтъ въ мрѹ семь вьсѣ сълꙗ  вдове, то подобьн сѫтъ къ раꙁѹмьнꙑмъ сѫщмъ сътворена, пае же рещ самомѹ томѹ творьцю ЙЕ Шест 225a 9 – 25 Платон отнася всички тварни образи и подобия към образа и подобието Божие под предлог, че Бог е беззавистен и позволява всичко да е подобно на Него. „Добър е Бог, но добрият никога и по никакъв начин и в нищо не проявява завист. Освен това, бидейки извън всичко, той сякаш е искал всичко да бъде подобно на самия него (Тимей, 29 Е)“: рее бо, благотьнъ стъ богъ. благотьнѹ же нкакоже н о комь же нколже не прбꙑватъ ꙁавсть. сего же кромѣ сꙑ, вьсе акꙑ пае въсхотѣ бꙑт подобьно къ себѣ ЙЕ Шест 225a 27 – b 7 Сем. гн. сѫщьство, сѫщь, мръ, обраꙁъ, подобь, съль, ѹставъ, ꙁавсть 3. гносеол., психол. Платон ( Πλάτων, ωνος ) различава дискурсивния разум (разсъдъка) от интуитивния ум. Разсъдъкът е вътрешно размишление на самата душа, което изкарва наяве издирващата и мислещата душевна сила. А онова, което излиза от нея чрез глас, промъквайки се през устата, е думата. Умът пък е душевна дейност, която бързо и независимо от всякакво разстояние схваща вещната природа на истински съществуващите неща: раꙁмꙑшлен стъ самоѩ тоѩ дѹшѧ къ не раꙁмꙑслъ вънѫтрьн, пꙑтаѭщѫѭ  съмꙑшлѣѭщѫѭ отъсѫдѹ дѹшьнѫ слѫ покаꙁаѩ; а же сходтъ отъ неѩ съ гласомь рнꙑ сѧ ѹстꙑ, то то слово стъ. а ѹмъ дѣство стъ дѹш, нъ бръꙁо  беꙁъ нѣкакого растоꙗнꙗ прмлѧ вещьно стьство стньнꙑхъ ЙЕ Шест 231b 23 – c 12 Сем. гн. стьство, дѹша, дѣство, раꙁмꙑшлен, раꙁмꙑслъ, сла, гласъ, вещь 4. космол. Платон ( Πλάτων, ωνος ) е изкривил думите на Моисей за сътворението на човека. Но не така е направил премъдрият творец всичко, което се вижда в това творение. Той не е създал веществените естества, гледайки качествата на материята, нито пък е имал за образец някакви тела, които са се появили преди това, а е създал, образувал и очертал всяко от съществуващите неща не така, както е смятал Платон, който е откраднал думите на Моисей. Платон е изкривил думите на Моисей с други слова, за да не могат да бъдат познати и да не го смятат за крадец, който е задигнал нещо и ги е извъртял така, както е искал, но въпреки това не е могъл да ги укрие: нъ не тако твортъ прѣхꙑтрꙑ творьць, же въ твар се вдмо стъ. не бо  ꙁьрѧ на вещьно каьство стьства вещьнаꙗ съставлѣтъ, н на прьваꙗ тѣлеса, ꙗже прѣжде сѫтъ родла сѧ, на та же ꙁьрѧ твортъ кожьдо отъ сѫщхъ, обраꙁѹтъ  опсатъ, ꙗкоже платонъ мьнтъ, моѵсѣова словеса ѹкрадъ. тъ бо, ꙗже моѵс глагола словеса, та же съ нѣм рѣьм ꙁвратвъ, да хъ не бѫдетъ льꙁѣ ꙁнат н го ꙗко тать мѫтъ ѹкрадъша, прѣврат ꙗ, ꙗкоже хотѣ, аще  не може сѧ ѹтат ЙЕ Шест 224d 2 – 28 Сем. гн. творьць, тварь, стьство, вещь, каьство, сѫщь 5. физ. Платон ( Πλάτων, ωνος ) и първите философи и физиолози учат, че небето се състои от четири прости стихии, понеже е видимо... Според тях няма нищо, което да е видимо без огън и осезаемо без земя. Предизвиква учудване как Аристотел, приемащ особен (пети) елемент, от който е изградено небето, не се съмнява в своите думи, след като те противоречат на тези учения: како л свохъ словесъ сѧ не ѹсѫмьнѣ, м же пѧто тѣло повѣдаш небесьно кромѣ етꙑръ стух сѫще? с же словеса сѫпротвьна сѫтъ твомѹ ѹтелю платонѹ  пръвꙑмъ флософомъ  фсологомъ, же мѣнѧтъ небо бꙑвъше съложено етꙑрьм стух простꙑм, мьже вдмо стъ... ньто же бо, глаголѭтъ, нѣстъ вдмо беꙁъ огнѣ, н пркосьно бе ꙁемлѧ ЙЕ Шест 20a 20 – b 16 Платон, учителят на Аристотел, свързва началото на времето с възникването на небето, заедно с което ще изчезне: ꙗкоже  ѹтель тво платонъ ѹтъ рекꙑ: лѣто же съ небесемь бꙑстъ; да кѹпьно бꙑвъша, кѹпьно же  расꙑплета сѧ ЙЕ Шест 20d 21– 27 Сем. гн. стьство, вещь, тѣло, вещьство, стѵх, ꙁемлꙗ, вода, въꙁдѹхъ, огнь, лѣто, небо