Терминологичен Речник
плантъ  
плантъ м астрон. Планета ( πλάνης, ητος, ὁ ) . Буквално думата означава „блуждаещ“. Това название идва оттам, че единствено тези небесни светила се движат в посока обратна на посоката на движението на небето: планътꙑ же ѧ ꙁовуть, мьже супротвь нб͠с шьстве твое творꙗть ЙЕ Бог 123b 7 – 124а 1 Планетите са седем: седмь бо планїть рѣша: слъньце, лѹню, дю, ермю, ареа, афродт  крона ЙЕ Бог 123b 2 – 5 ѡбност же нбс свомъ шествемъ, мже скорѣе, седм плантъ. сѹть їмена сї: слнце, лꙋна, дѣ, ꙁеѹсъ, ермсъ, афродтъ, кронъ ЙЕ Бог 132b* 14 – 19 Всяка от тях е прикрепенa към определен пояс на небето: быт ве на всѣ(х) поѧсѣ(х) нб(с)ныхъ еднъ ѿ се(д)м плантъ. на перво(м) еже вышшї кронъ а на вторѣмъ дїѣ а на третїемъ аре а на етвьрто(м) слнце а на пѧнто(м) афродтъ а на шесто(м) і̀ермїю а на седмо(м) нжнѣмъ лѹна ЙЕ Бог 132b* 19 – 27 Сем. гн. астрономꙗ, небо, поꙗсъ (пласа), крѫгъ, ꙁвѣꙁда, кронъ, ꙁеѵсъ, аре, слъньце, афродть, ермꙗ/ ермсъ, лѹна