Терминологичен Речник
плантъ
плантъ
-а
м
астрон.
Планета
(
πλάνης, ητος, ὁ
)
. Буквално думата означава „блуждаещ“. Това название идва оттам, че единствено тези небесни светила се движат в посока обратна на посоката на движението на небето:
планътꙑ же ѧ ꙁовуть, мьже супротвь нб͠с шьстве твое творꙗть
ЙЕ Бог
123b 7 – 124а 1
Планетите са седем:
седмь бо планїть рѣша: слъньце, лѹню, дю, ермю, ареа, афродт крона
ЙЕ Бог
123b 2 – 5
ѡбност же нбс свомъ шествемъ, мже скорѣе, седм плантъ. сѹть їмена сї: слнце, лꙋна, дѣ, ꙁеѹсъ, ермсъ, афродтъ, кронъ
ЙЕ Бог
132b* 14 – 19
Всяка от тях е прикрепенa към определен пояс на небето:
быт ве на всѣ(х) поѧсѣ(х) нб(с)ныхъ еднъ ѿ се(д)м плантъ. на перво(м) еже вышшї кронъ а на вторѣмъ дїѣ а на третїемъ аре а на етвьрто(м) слнце а на пѧнто(м) афродтъ а на шесто(м) і̀ермїю а на седмо(м) нжнѣмъ лѹна
ЙЕ Бог
132b* 19 – 27
Сем. гн.
астрономꙗ,
небо,
поꙗсъ (пласа),
крѫгъ,
ꙁвѣꙁда,
кронъ,
ꙁеѵсъ,
аре,
слъньце,
афродть,
ермꙗ/ ермсъ,
лѹна