Терминологичен Речник
плаꙁво  
плаꙁво -аго ср субст физ., психол. Лепнещо, плъзгаво ( γλίσχρον, τό ) . Качество на предметите, възприемано единствено чрез осезанието, наред с топлото и студеното, мекото и твърдото, острото и тъпото, тежкото и лекото: подълежмо же есть посꙗꙁаню тепло  стѹдено, мꙗкъко же  жестоко, плаꙁво  ѡстро  тѹпо, тꙗжько же  льгъко. еднѣмь же то осꙗꙁанемъ(с) раꙁумѣвать ЙЕ Бог 191b 4 – 9 Сем. гн. дѹша, ѹвьство, прѩть, пркосъ, посѧꙁань, осѧꙁань, твортво, тепло, стѹдено, мѧкъко, жестоко, остро, тѧжько, льгъко