Терминологичен Речник
птѣѧ  
птѣѧ -ѫщаго ср субст психол. Хранителна способност ( θρεπτικόν, τό ) – вегетативна функция на душата, осигуряваща растежа на тялото. Отнася се към неслушащата разума неразумна душа, наред с жизнената и раждащата способност (вж. дѹша): не послѹшающ  не препрающѹ сꙗ словѹ, есть с жвотьное, же  тьпаемо сꙗ ꙁоветь  сѣменьно, рекъше родьное   садовьное, же птѣꙗе нарееть сꙗ ЙЕ Бог 183b 4 – 8 Сем. гн. дѹша, ѧсть, сла, мꙑсльно, беꙁмꙑсльно, бесловесьно, жвотьно, тъпамо, сѣменьно, родьно, садовьно, птаѧ, же ꙁждетъ плъть