Терминологичен Речник
пентатеѵхъ
пентатеѵхъ
-а
м
библ.
Петокнижие
(
πεντάτευχος, ἡ
)
, наименование на първите пет книги от Стария завет:
пꙗт ꙁаконьнꙑмъ, бꙑтье, сходъ, с(л)ѹжтельскꙑ, смена, вторꙑ ꙁаконъ. се пентатеѵхъ, ꙁаконъположене
ЙЕ Бог
311b 1 – 5
Сем. гн.
кън҄гꙑ,
ветъхꙑ ꙁавѣтъ,
съпасень,
благоьсть,
вѣра