Терминологичен Речник
памѧть  
памѧть - ж психол. Памет ( μνήμη, ἡ ) . Съхранява сетивни образи и позволява те да бъдат възпроизведени при приближаването на тялото (τοῦ πλησιάζοντος σώματος): такожде же  въскранꙗѧ плът ѹеть съ памꙗтью же  съ помыслъмь ЙЕ Бог 192a 8 Съхранява жизненоважните данни:  аще ьто на потрѣбѫ обрѧщѫтъ въ немь, то то памѧтѭ ѹдръжѧтъ  памѧтовавъше съ трѹдомь ЙЕ Шест 71а 13 – 18 Свързана е с възприятието и словото: а же ювьствомь  памѧтѭ наꙁнаменано юмꙑхъ вещ прѣдъ ома лежѧщемь л слѹховьнꙑм дѣствꙑ словесемь напсамо ꙗкоже вдѣнмь л слꙑшанмь наобраꙁованъ ловѣкъ л конь л волъ л нѣьто беꙁдѹшьно ЙЕ Шест 230c 15 – 28 (Ø) Паметта е свързана и с въображението: а о раꙁѹмьнꙑхъ сълогахъ  сплетѣхъ отъродъ стъ памѧть  мььтъ прославлен сего въ ювьства мѣсто, тъгда прѣмъ мѹ ЙЕ Шест 230d 15 – 22 (Ø) Рибите нямат памет: небонъ  слѹхъ въ рꙑбахъ тѧжьа  ꙁьрѧтъ тѫпѣ сквоꙁѣ водѫ глѧдаѭщѧ, н памѧт нкакоѩже мѫтъ н мььта въ ѹмѣ, н подрѹга обꙑенааго ЙЕ Шест 183c 14 – 22 (μνήμη, ἡ) за разлика от земните животни (които се движат по земя, а не по вода), в които паметта е по-силна, истинна: а въ ꙁемьнꙑхъ, ꙗкоже съврьшенѣш хъ стъ жꙁнь, дѹш вождю стъ бꙑт повелѣно пр вьсемь. ювьства бо пае ꙗснѣша сѫтъ въ нхъ  острѣше сѫщхъ тѹ раꙁѹм, стньнѣшѧ же памѧт мнѫвъшхъ въ мъноꙁѣхъ етврѣногꙑхъ ЙЕ Шест 183c 28 – 29 – 183d 1 – 12 Възприятието ни за ангелите се основава не на сетивата, а на паметта и въображението: вꙑшьшхъ  серафмьскааго  херовмьскааго хвалословьца, шестокрльно  етворообраꙁьно стьство подъпсаѭщемъ  обраꙁѹѭщемъ словесꙑ, не ювьства тогда трѣбѹмъ, тъѭ же слꙑшанѫѭ памѧть  мььтъ ЙЕ Шест 230d 25 – 28 – 231a 1 – 10 (Ø) Сем. гн. ѹмъ, раꙁѹмъ, помыслъ, слово, ѹть, прѩть