Терминологичен Речник
отььство  
отььство -а ср 1. триад. Отчество ( πατρότης, ητος, ἡ ) . Лично свойство на Бог Отец, синоним на „нероден“. Ние схващаме различието на ипостасите единствено в личните свойства на отчеството, синовството и изхождането, а също в разликата между причината и причиненото и в съвършенството на ипостаста, т.е. в начина на съществуване: въ днѣхъ своствѣхъ отььствѹ же  сн͠ьству  сходѹ по внѣ же  вновьнꙋ  съврьшеню  ѹпостас еже есть бꙑтю обраꙁъ раꙁльство раꙁѹмѣваемъ ЙЕ Бог 80a 3 – b 1 Сем. гн. богъ, троца, сѫщьство, стьство, своство, раꙁльство, вна, отьць, сꙑнъ, нерождьство, рождьство, сходъ, благость, сла 2. еклес. Отечество, родина ( πατρίς, ιδος, ἡ ) , тук: рая като изгубено отечество: его же престѹпльша ꙁгъна, протвѹ же раю ѹсел, отъ ꙁапада ѧвлꙗѧ, да ждеконьнааго о͠ьства скѹще, т к нему ꙁьрѧще б͠ѹ сѧ покланꙗемъ ЙЕ Бог 257b 10 – 258а 5 Син. ра Сем. гн. поклон҄ень, въстокъ