Терминологичен Речник
отьць  
отьць -а м I. триад. Бог Отец (πατήρ, πατρός, ὁ) – първото лице на Св. Троица. 1. В Св. Троица Бог Отец, Бог Син и Бог Св. Дух са неслято съединени и неразлъчно разделени: бе-съмѣса едненꙑ  беꙁъ раꙁхода раꙁлѹаемꙑ ЙЕ Бог 51a 5 – 7 1.a. Съединеност и неразлъчност на Отец със Сина и Духа – проявява се в единосъщието, дадеността на ипостасите една в друга, тъждествеността на тяхната воля, енергия, сила, власт и движение: а мьже дно сѹщьство  самы в себѣ сѹть ѹпостас  тождьство хъ хотѣнью же  дѣствѹ  слѣ  власт  поступѹ, да тако рекѹ неѿрѣꙁьно  еже бꙑтї еднъ б͠ъ ꙁнамъ ЙЕ Бог 76a 1 – 6 тѹ бо же обьще то  правьдою сꙗ вдть ꙁа неже прсно сть  тождьство сѹщьства  дѣтельства  хотѣньꙗ  нравѹ днод͠шьств(о), ї властї же  слѣ  блажьства тождьство ЙЕ Бог 78b 5 – 79a 3 Между тях отсъства каквото да било различие по воля, нрав, сила, действие или нещо друго телесно, пораждащо различията при нас: н хотѣнью раꙁлен, н нраву, н слѣ, н дѣствѹ, н другаго етера, еже вещьнюю  всѣмъ въ насъ раждѧють раꙁдѣлъ ЙЕ Бог 80b Словото е от същността на Отца, от Когото е неразлъчно: слово ѡьскаго сѫща. ѿ него нераꙁлѫꙿно сы ЙЕ ЙП 31а 3 sq Поради нашата немощ се налага да използваме човешки образи и сравнения, та поне отмалко, отчасти да разберем образа на небесните чудеса... И както е невъзможно словото да бъде отделено от душата, а бивайки от същата същност, пребивава в нея и е неразлъчно, неразбираемо и неотделимо от тебе, така и Бог Слово е неразлъчно, със същата същност и от същото Божество: нѫ лⷭвкы ѡбраꙁы.  пр клады прємлемъ нашеѫ дѣлѣ не мощ. да негл понѣ мало ѹѧст є бхомъ могл раꙁмѣт. нбⷭны ⷯ юдесъ ѡбраꙁъ... нѫ ꙗкоже немощно єⷭ слово ѿдѣлт ѿ дш͠ѫ. нѫ еⷭ тогожде сѫща. въ дш͠ прѣбываѫ.  с тобоѫ нераꙁлѫꙿнѣ  нераꙁѹмѣємо,  неѿдѣлмо. тако  б͠ъ слово неѿлѫмо, нѫ ѿ того жде сѫща  ѿ тогожде бжⷭтва сы... ЙЕ ЙП 31б 3 – 10 1.b. Неслятост и разделност на Отец със Сина и Духа. Трите лица са еднакви във всичко, освен в личните си свойства – неродеността, родеността и изхождането: оц͠ь  сꙑнъ  ст͠ꙑ дх͠ъ всꙗьскꙑ дно сѹть раꙁвѣ нерожьствѣ  рожьства сходꙗ ЙЕ Бог 20a 1 – 4 Единствен Бог Отец е „нероден“, понеже няма битието си от друга ипостас: еднъ бо сть о͠ць неродьнъ не бо отъ ного емѹ сть ѹпостас быть ЙЕ Бог 65а 2 – 4 Бог Отец е начало и причина на всичко. Той единствен е непричинен и нероден, понеже е творец на всички неща: еднъ о͠ць всемѹ наатъкъ  вньнкъ н отъ когоже родвъша сꙗ беꙁвньна же  неродьна едного сѹща всѣхъ же творьцѧ ЙЕ Бог 51b 5 – 52a 2 о͠ць бо беꙁнаальнъ  беꙁъ рожьства не бо н ѿ когоже н ѡтъ себе быть мать н но нтож лкоже мать самъ же сть наало  вна бытью ЙЕ Бог 71b 3 – 72а 1 И както словото, което е в мен, което е от една същност с душата, щом се изнесе из устата и получи гласно одеяние, вече не е скрито в мен, но няма да е непознато за всички чули го хора, така и единородният Син, който е в Бога и е от същността на Отца, пребиваваше в началото незнаен, а като се облече в плът, стана на всички известен. И както словото, което се облече в звук, ще бъде известно на всички, така и Словото, което се облече в плът. Тази притча ще приемем поради естеството на Божиите дела, защото това е невъзможно да се разбере, то е невъзможно да се разбере и е неизследимо, нито е постижимо от ума: ꙗко же бо  єже въ мнѣ слово, съсѫщемъ єⷭ дш͠нымъ. А ꙗкоже ꙁнесет сѧ ѹсты.  прметъ ѡдеждѫ гласнѫѧ. то ѹже не въ мнѣ єдномъ скръвено єⷭ. нѫ въсѣмъ л͠вкомъ слышѫщⷨ невѣдомо бѫдетъ. тако же  ноѧды с͠нъ сѫ въ бꙅ͠ѣ.  сѫща сыа сы  ѡ͠ѣ. прѣбывааше въ наѧло неꙁнаемъ. по ѡблѣѣн же плътъ нѣмъ, бⷭы въсѣмъ вѣдомо. ꙗко же бо слово же ѡдѣа сѧ гласомъ. ꙁнаемъ всѣм бѫдетъ. тако  слово же ѡдѣав сѧ плътѫ. пртꙿѧ же сѫ, не єствⷭа дѣлъ бж͠ѫ прємемъ. невѣдомо бо єⷭ,  недопытно.  нераꙁмно,  неслѣдно. н же бо мъ не можетъ домыслт сѧ ЙЕ ЙП 31а 6 – 20 2. Отец е „по-голям“. 2.а. Предимство на Бог Отец по битие и достояние. Ако го няма Отец, няма да има нито Син, нито Св. Дух. Ако Отец няма нещо, няма да го имат нито Синът, нито Св. Дух: да аще о͠цꙗ нѣсть то н с͠нъ есть н с͠ты д͠хъ  аще о͠ць не мать ньсоже то н с͠нъ мать н д͠хъ ЙЕ Бог 72b 4 – 7 2.b. Бог-Отец e начало и причина за Сина. Бог Отец е начало за Бог Син. Това означава, че има превъзходство („по-голям е“) като негова причина: гда ѹбо слышмъ наатъкъ  больша с͠на о͠ца вною раꙁѹмѣвамъ больша сѹща о͠ца ЙЕ Бог 67а 2 – 5 Това, че Синът е безначален, не означава, че е без причина – такава причина е Отец: еднъ с͠нъ с͠нъ  беꙁ наала се же сть не беꙁ вны отъ о͠ца бо ЙЕ Бог 83b 5 – 7 Бог Отец е причина за Сина по природа по същия начин, както не казваме, че огънят е от светлината, а по-скоро че светлината е от огъня: о͠ць вньнъ есть с͠нѹ естьствемь ѧкоже не отъ свѣта г͠лемъ огнѧ сходѧща нъ свѣтъ пае отъ огнѧ ЙЕ Бог 66b 6 – 67a 2 3. Предимството на Бог Отец пред Бог Син не означава предшестване по време или по природа. Неродеността определя ипостасното битие на Отца, без да го различава от Сина по същност и достойнство: гоже радьма ꙁане елкоже мать о͠ць то сего сть раꙁвѣ нерожьства мьже нѣсть ꙁнат сѹщьствѹ раꙁльства н сана, нъ ѡбраꙁъ бꙑтью ЙЕ Бог 63а5 – b 3 Когато казваме, че Отец е начало на Сина и е по-голям от него, не го представяме като предшестващ Сина по време или природа: аще л г͠лемъ о͠ца наало сѹща с͠нѹ  вꙗщьша то не ѧвлꙗемъ его сѹща преже с͠на лѣтъмь л стьствъмь ЙЕ Бог 66a 6 – 66b 1 Арианската ерес привнася време между Отца и Сина и твърди, че е имало такова време, когато Синът „не беше“. Но Синът е творец на годините, времената и вековете. Как тогава ще има век или година преди сътворилия вековете?: лѣто л быⷭ посрѣдѣ. нѫ сн͠ъ  годы, лѣта  вѣкы сътвор. вꙿсє тѣмъ быⷭ. слыш паѵла гл͠ѧща... мже  вѣкы сътвор. како бо, вѣкъ. л лѣто. прѣжⷣе сътворшааго вѣкы? ЙЕ ЙП 33б 4 – 34а 1 Син. богъ-отьць Сем. гн. богъ, троца, сѫщьство, стьство, своство, вна, сꙑнъ, творьць, наѧло, врѣмѧ, вѣкъ, отььство, нерождьство, рождьство, сходъ, благость, сла, хотѣнь, дно дѣство, дѣтельство, власть, нравъ II. креац. Отец ( πατήρ, πατρός, ὁ ) . Бог Отец твори всичко чрез единородния си Син, но не сякаш с помощта на служебен инструмент, а чрез природната и въипостасена сила тако же г͠лемъ о͠ца все же творть едноадымь с͠нмь творть не ꙗкоже съсѹдъмь работьнымь нъ стьствьною  ѹпостасьною слою ЙЕ Бог 68а 1 – 5 Сем. гн. сѫщьство, стьство, ѹпостась, сꙑнъ, дѹхъ, своство, нерождьство