Терминологичен Речник
осѧꙁань  
осѧꙁань -ꙗ ср 1. психол. Осезание ( ἁφή, ἡ ) . Едно от петте сетивни възприятия, което св. Йоан Дамаскин разглежда на четвърто място. То е общо за всички [телесни] живи същества: е͠ ѹвьство есть ѡсꙗꙁане, еже есть ѡбьще жвота всего ЙЕ Бог 191a 8 – 10 Осезанието възниква благодарение на нервите (τῶν νευρῶν), които изхождат от мозъка и се простират в цялото тяло. По тази причина то е налице не само при цялото тяло, но и при другите сетива: же бѹдѹть отъ можденъ жламъ съходꙗщамъ по всемѹ тѣлѹ. ꙁане все тѣло нъ  ѹвтва на по ѡсꙗꙁаню муть ѹвьство ЙЕ Бог 191a 9 – 191b 4 Мозъкът е господар и цар на сетивата. На него се изповядват и съобщават получените от тях усещания, в това число на осезанието: лко бо око ꙁрьцанмь л ѹхо слꙑшанмь л ноꙁдр обѫханꙗ слоѭ л ѹста словесемь  ще же въкѹсомь л осѧꙁан дрьжанмь, акꙑ свомѹ владꙑцѣ  цѣсарю ѹмѹ когожьдо каьство сповѣдаѭтъ  раболѣпьно съкаꙁаѭтъ ЙЕ Шест 230b 4 – 18 (Ø) Син. пркосъ, посѧꙁань Сем. гн. дѹша, ѹвьство, прѩть, твортво, обраꙁъ, грѹдво, гладъко, сѹхо, влъгъко, дебело, тьнъко, горѣ, долѹ, мѣсто, вельство, ѧсто, рѣдъко, обьло 2. биол. Осезание ( Tactus ) . Сетиво у човека и животните, представляващо способност да се възприемат дразнения от кожата чрез допир до дразнителя: а осѧꙁан по все плът раꙁвѣ кост  жлъ, ногъть же  рогъ  власъ  съвѹꙁъ  но еже подобьно к тому ЙЕ Бог 193а 2 Сем. гн. вдъ, слѹхъ, обон҄ꙗнь, въкѹсъ