Терминологичен Речник
осѧꙁань
осѧꙁань
-ꙗ
ср
1. психол.
Осезание
(
ἁφή, ἡ
)
. Едно от петте сетивни възприятия, което св. Йоан Дамаскин разглежда на четвърто място. То е общо за всички [телесни] живи същества:
е͠ ѹвьство есть ѡсꙗꙁане, еже есть ѡбьще жвота всего
ЙЕ Бог
191a 8 – 10
Осезанието възниква благодарение на нервите (τῶν νευρῶν), които изхождат от мозъка и се простират в цялото тяло. По тази причина то е налице не само при цялото тяло, но и при другите сетива:
же бѹдѹть отъ можденъ жламъ съходꙗщамъ по всемѹ тѣлѹ. ꙁане все тѣло нъ ѹвтва на по ѡсꙗꙁаню муть ѹвьство
ЙЕ Бог
191a 9 – 191b 4
Мозъкът е господар и цар на сетивата. На него се изповядват и съобщават получените от тях усещания, в това число на осезанието:
лко бо око ꙁрьцанмь л ѹхо слꙑшанмь л ноꙁдр обѫханꙗ слоѭ л ѹста словесемь ще же въкѹсомь л осѧꙁан дрьжанмь, акꙑ свомѹ владꙑцѣ цѣсарю ѹмѹ когожьдо каьство сповѣдаѭтъ раболѣпьно съкаꙁаѭтъ
ЙЕ Шест
230b 4 – 18 (Ø)
Син.
пркосъ,
посѧꙁань
Сем. гн.
дѹша,
ѹвьство,
прѩть,
твортво,
обраꙁъ,
грѹдво,
гладъко,
сѹхо,
влъгъко,
дебело,
тьнъко,
горѣ,
долѹ,
мѣсто,
вельство,
ѧсто,
рѣдъко,
обьло
2. биол.
Осезание
(
Tactus
)
. Сетиво у човека и животните, представляващо способност да се възприемат дразнения от кожата чрез допир до дразнителя:
а осѧꙁан по все плът раꙁвѣ кост жлъ, ногъть же рогъ власъ съвѹꙁъ но еже подобьно к тому
ЙЕ Бог
193а 2
Сем. гн.
вдъ,
слѹхъ,
обон҄ꙗнь,
въкѹсъ