Терминологичен Речник
особь  
особь -ꙗ ср антроп. Собственоприсъщо ( ἴδιον, τό ) . Такива присъщи изключително на душата спрямо тялото признаци са благочестието и мисленето: особ же дш͠ доброьсть ЙЕ Бог 182b 7 sq Сем. гн. дѹша, доброьсть