Терминологичен Речник
отъвѣтъ  
отъвѣтъ -а м 1. лог. Отрицание ( ἀπόφασις, εως, ἡ ) . Отричащо съждение за Бога. Съществуват утвърждаващи изказвания за Бога, които имат значението на отрицание по преизобилие (δύναμιν ὑπεροχικῆς ἀποφάσεως ἔχοντα): сѹть же дрѹгаѧ ѡ б͠ѕѣ пр немь г͠лема слѹ высостьнаго ѿвѣта мѹщѹ ЙЕ Бог 35b 2 – 4 Сем. гн. богъ, сла, въпросъ 2. ет. Отсъждане, присъда ( ἀπόφασις ἡ ) , в израза: по творьѹ отъвѣтѹ (по отсъда на Твореца): не немощьнъ бо есть же въ наало отъ прьст ꙁемьнꙑꙗ с съставвъ пакꙑ расꙑпавъше сѧ  обращьше въ ꙁемлю ѿ неѧже въꙁѧто по творьѹ отъвѣтѹ пакꙑ въставт с ЙЕ Бог 344а 1 – 6 Син. осѫждень Сем. гн. въскрьсень