Терминологичен Речник
осꙗнь  
осꙗнь -ꙗ ср енерг. Осияние ( ἔλλαμψις, εως, ἡ ) – приемане на Божествената светлина, т.е. на Божествените енергии. Това е пределът за обожаващия се чрез единение с Бога. Обожаването става в причастност към енергиите, а не чрез пренасяне в самата Божия същност:  коньць танѹꙋмѹ къ б͠ѹ прѣклоньшю сꙗ б͠жмъ б͠жмѹ же прꙗтьмь б͠жствьнааго осѧнѧ а не въ б͠жствьное прѣстѹпльша сѹщьство ЙЕ Бог 176a 2 – 7 Сем. гн. богъ, тана, сѫщьство, прѩть