Терминологичен Речник
освѣщень
освѣщень
-ꙗ
ср
1. ангел.
Просветление, освещение
(
φωτισμός, ὁ
)
. Ангелите го приемат (приемат светлината/енергията/ благодатта) непосредствено от Бога, за да станат втора светлина – преносител на Божествената и не се нуждаят от език и слух, но и без изричано на глас слово предават един на друг своите мисли и замисли:
свѣтове вътор раꙁѹмьн н. ѿ прьваго беꙁнаатъьнаго всѣмъ свѣта освѣщеньꙗ муще. не ꙗꙁыка н слѹха требѹюще, нъ бесловесе ꙁносмаго подающе раꙁѹмꙑ своѧ сам въ себѣ съвѣтꙑ
ЙЕ Бог
107a 6 – b 4
Сем. гн.
богъ,
свѣтъ,
санъ,
ѹтварь,
нъ,
серафмъ,
херѹвмъ,
прѣстолъ,
господьство,
сла,
власть,
наѧтъкъ,
наѧло,
арханг҄елъ анг҄елъ,
раꙁѹмъ,
съвѣтъ
2. мистер.
Просветление
(
φωτισμός, ὁ
)
, което получаваме, възраждайки се чрез кръщението:
крьщенмь наѧтъкъ ст͠го д͠ха прмемъ наатъкъ ного жтьꙗ бѹдеть нъ пакꙑрожьство, пеать съхраньство ѡсвѣщене
ЙЕ Бог
244а 3 – 7
Син.
свѣтъ
Сем. гн.
благодать,
крьщень,
пакꙑрождьство,
свѧтꙑ дѹхъ