Терминологичен Речник
орѫжь  
орѫжь -ꙗ ср 1. мистер. Духовно оръжие ( ὅπλον, τό ) , по отношение на кръста: съ (крьстъ) щтꙑ  ѡрѹже  въꙁдраꙁъ на сотонѹ ЙЕ Бог 253а 2 – 3 Син. щтъ Сем. гн. крьстъ, крьщень 2. ист. Оръжие ( ὅπλον, τό ) като метафора за насилие, чуждо на християнското благовестие: по все ꙁемл бл͠говѣщене б͠лговѣденю повѣда сѧ. не ратью, н орѹжьемь, н плъкꙑ сѹпротвьнꙑѧ въꙁбвающе ЙЕ Бог 235b 7 – 236а 2 Сем. гн. благовѣщень