Терминологичен Речник
око  
око -оесе ср 1. естет. Око ( ὄψις, εως, ἡ ) . То е едно от нещата, които Бог създава не само заради потребността, но и заради красотата. Затова Той създава човека със зрение, с очи: ьсо же не сътвор богъ беꙁ лѣпотꙑ, нъ  на потрѣбован  на лѣпотѫ. ꙗкоже дъвѣ о мѣт на потрѣбѫ  на лѣпотѫ; небонъ  ꙁьртъ  свѣтьло твортъ лце  съмотртъ вьсе. слѹхъ матъ трѣбован, матъ  ꙁракъ; облежѧ бо сво ѹтварѣтъ жвотъ ЙЕ Шест 255b 16 – 255c 2 2. биол. Око ( ὀφθαλμός, ὁ ) . Сетивен орган, разположен в очна кухина на черепа, който различава светло и тъмно, образи, цветове и движения: въсадвꙑ ѹхо, не слꙑштъ л? л съꙁьдавꙑ око, не съмотртъ л? ЙЕ Шест 255с 21 Сем. гн. вдъ, слѹхъ, обон҄ꙗне, въкѹсъ, осѧꙁань