Терминологичен Речник
огнь  
огнь - м 1. физ. Огън, един от четирите физически елемента ( πῦρ, πυρός, τό ) , наред със земята, водата и въздуха. Според Аристотеловата физика всеки от елементите, изграждащи телата, притежава двойка първични качества, които съставляват неговата определеност. Те се подбират между противоположностите на сухото и влажното, топлото и студеното. Огънят е сух и топъл: етыр стухѣ суть рекъше вещ ꙁемлꙗ сѹха  стѹдена вода студена  ждъка въꙁдѹхъ мокръ  теплъ огнь теплъ  сѹхъ ЙЕ Бог 179a 4 – 8 Елементите имат „естествено място“ в света. То се определя от тяхната тежест. Земята и водата като по-тежки са по средата. Огънят е разположен най-горе. Огънят, който е един от четирите елеманта, е лек, стремящ се в най-висока степен нагоре, а също изгарящ и освещаващ: огнь дна вещь сть ѿ етырь льгъкъ же  горѣ въ носмѣ есть прохъ же  стѧ ЙЕ Бог 130b 1 – 4 Абстрактно за ума елементите имат едно качество, по което се различават един от друг: не тъѭ же о ꙁемл се стъ сце, нъ  отъ нѣхъ стѵх кожьдо сво отъдѣльно матъ каьство, мьже нѣхъ сѧ отълѫатъ,  то кожьдо ꙗкоже матъ, то по томѹ сѧ поꙁнаватъ ЙЕ Шест 95a 5 – 21 Предметите се съставят от тях благодарение на това, че в действителност те имат две качества и че всеки два „съседни“ елемента имат едно споделено качество, благодарение на което се свързват един с друг. Така огънят е сух и топъл, а „съседният елемент“ – въздухът, е сух и влажен. Свързването им един с друг се дължи на студенината. На свой ред огънят се свързва и със земята – чрез сухотата. По такъв начин елементите се обхващат сякаш с ръце чрез общото качество и формират хоровод: нъ та акꙑ пръваꙗ стѵхꙗ съложенꙑмъ по обраꙁѹ глаголанѹмѹ мꙑслѭ вдма сѫтъ, а ꙗже сѫтъ въ тѣлесехъ вънена  подъпадаѭща ювьствѹ, прпрѧжена матъ каьства. т ньтоже нѣстъ просто дно н праꙁдьно отъ вдмꙑхъ н юмꙑхъ, нъ ꙁемлѣ сѹха  стѹдена, вода же мокра  стѹдена, въꙁдѹхъ же топлъ  мокръ, а огнь топлъ  сѹхъ. сце бо съпрпрѧженꙑмь каьствомь сла на любъвь прходтъ, ꙗкоже ꙁмѣст сѧ кожьдо къ комѹжьдо. къ скрьнюмѹ бо стѵхю  сѫсѣдьнюмѹ каьствомь кожьдо раꙁмѣшатъ сѧ  блꙁьствьнꙑмь обьщьствомь ... пркѹплѣтъ сѧ. ꙗкоже се ꙁемлѣ сѹха сѫщ  стѹдена прмѣшатъ сѧ къ водѣ по ѫжьствѹ стѹденѹмѹ  днтъ сѧ водоѭ къ въꙁдѹхѹ, мьже междю обомь вода акꙑ рѫкама ѩтъ сѧ ꙁа обѣ каьствѣ въскран дръжѧщ, стѹденьствомь по ꙁемлѭ, мокротоѭ же по въꙁдѹхъ. пакꙑ въꙁдѹхъ свомь ходатаствомь мротворьць бꙑватъ рать междю собоѭ дръжѧщюмѹ стьствѹ водьнѹмѹ  огньнѹмѹ, къ водѣ мокротоѭ, къ огню топлотоѭ прплтаѩ сѧ. огнь же топлъ  сѹхъ сꙑ стьствомь, топлотоѭ же къ въꙁдѹхѹ првѧꙁатъ сѧ, сѹхотоѭ же пакꙑ на обьщьство ꙁемл въꙁвращатъ сѧ; т тако бꙑватъ крѫгъ  лкъ въненъ, състровъшемъ сѧ вьсѣмъ стѵхмъ  съкѹпьшемъ сѧ дрѹгъ въ дрѹга ЙЕ Шест 95a 21 – d 15 Светлината проявява огъня. Тя е негова естествена сила, а не помощен инструмент:  ѧкоже г͠лемъ же ѡтъ него сходть свѣтъ свѣтть огнь т не полагаемъ съсѹдъ служьбьны сѹщь огнѧ же отъ него свѣтъ слѹ же пае стьствьнѹ ЙЕ Шест 67b Сем. гн. стьство, вещь, вещьство, стѵх, ꙁемл҄ꙗ, вода, въꙁдѹхъ, каьство, стѹденьство, мокрота, топлота, сѹхота 2. ет. Огънят на любовта ( πῦρ, πυρός, τό ) :  прложьш о  ѹстьнꙑ  ела ѿ бж͠ьствьнааго ꙋгл огневьнааго прмѣмъ, да огнь, же въ насъ любꙑ прмъ же ѿ ѹглꙗ въꙁгорѣне, ожьжеть нашꙗ грѣхꙑ  освѣтть нашꙗ ср͠дцꙗ ЙЕ Бог 273а 5 – 273b 2 3. мистер. Божествен огън ( πῦρ, πυρός, τό ) , с който се съединяваме в тайнството причастие:  прїꙗтмь бж͠ьствьнааго ѡгнꙗ въꙁгормъ сꙗ  об͠жмъ ЙЕ Бог 273b 2 – 3 4. есхат. Вечен огън ( πῦρ, πυρός, τό ) като символ на вечно наказание:  предасть сꙗ дьꙗволъ  бѣсове го  ловѣкъ его рекъше антхрьстъ,  неьств  грѣшьн въ огнь вѣьнꙑ ЙЕ Бог 357b 7 – 358а 2 Син. крада, каꙁнь, сѫждень Сем. гн. любꙑ, просфора, тана, сотона, антхрьстъ