Терминологичен Речник
обѫхъ  
обѫхъ -а м психол. Обоняние ( ὄσφρησις, εως, ἡ ) . Сетивно възприятие, което подобно на слуха (и за разлика от зрението) възприема не по права линия, а „отвсякъде“: вдъ по правꙑмъ рьтамъ вдть, а обѹхъ есть  слѹхъ не въ прꙗмь есть тъью, нъ всюдѹ ЙЕ Бог 183a 8 – 11 Син. обон҄ꙗнь Сем. гн. дѹша, ѧсть, сла, мꙑсльно, беꙁмꙑсльно, бесловесьно, ѹвьство, прѩть, вдъ, ꙁракъ слѹхъ, въкѹсъ, осѧꙁань