Терминологичен Речник
обьщьство
обьщьство
-а
ср
1. креац.
Общение
(
κοινωνία, ἡ
)
. Създавайки човека като мъж, Творецът му дава от своята благодат и чрез нея му дава общение със себе си:
сего ѹбо л͠вка творьць мѹжꙗ сътвор подавъ мѹ своего б͠жьствьна бл͠гдатꙗ въ обьщьство сво тою бл͠годатю сътворвъ
ЙЕ Бог
216а 3 – 7 .
2. христ.
Общение с Твореца
(
κοινωνία, ἡ
)
:
въ обьщьство свое съставвъ л͠вка, „въ бестьлѣнье сего сътвор“
ЙЕ Бог
233а 8 – 10
Син.
обьщень
Сем. гн.
бестьлѣнь,
богъ,
творьць,
ловѣкъ
3. физ.
Общото
(
κοινότης, ητος, ἡ
)
. При тварните единични неща (ипостаси) общото и връзката се виждат с мисълта:
обьщьство съвъкѹпь еже въ словес помыслѣ вдть сꙗ
ЙЕ Бог
76b 6 – 77a 1
Сем. гн.
съвъкѹпъ,
слово,
помыслъ