Терминологичен Речник
обꙑа  
обꙑа -ꙗ м мистер. Обичай, привичка ( ἔθος, εος, τό ) . С обичая да се хранят хората се обяснява естеството на причастието: такожде же мьже обꙑа ел͠вкомъ хлѣбъ ѣст, воду же  вно пт, прпрꙗже къ смъ сво божьство  сътвор сѧ, да обꙑенꙑм  по естьствѹ надъ естьствьнꙑмь бѹдемъ ЙЕ Бог 269а 5 – 269b 2 Син. наѹкъ Сем. гн. просфора, тана, ловѣкъ