Терминологичен Речник
обон҄ꙗнь  
обон҄ꙗнь -ꙗ ср психол. Обоняние ( ὄσφρησις, εως, ἡ ) . Едно от петте сетивни възприятия, което св. Йоан Дамаскин разглежда на трето място. То усеща и възприема изпаренията, които се отделят от телата: г͠ ѹвьство сть обонꙗн… еже есть ѹтельно  прїмьно въспаръмь ЙЕ Бог 189b 3 – 9 Неговите усещания градират в рамките на качествената противоположност на благовонието и зловонието (вж. вон҄ꙗ). Възниква посредством ноздрите, отпращащи изпарения към мозъка – те се довеждат до крайните части на предните му кухини: бꙑваеть ноꙁдрьма въспѹщающама въспарꙑ къ моꙁгѹ; премнеть же на краꙗ нъ прпьрьвьнмъ ѹдолъмь моꙁгѹ ЙЕ Бог 189b 4 – 8 Господар и цар на сетивата е мозъкът, на който се изповядват и съобщават усещанията: лко бо око ꙁрьцанмь л ѹхо слꙑшанмь л ноꙁдр обѫханꙗ слоѭ л ѹста словесемь  ще же въкѹсомь л осѧꙁан дрьжанмь, акꙑ свомѹ владꙑцѣ  цѣсарю ѹмѹ когожьдо каьство сповѣдаѭтъ  раболѣпьно съкаꙁаѭтъ ЙЕ Шест 230b 4 – 18 (Ø) Син. обѫхъ Сем. гн. дѹша, ѧсть, сла, мꙑсльно, беꙁмꙑсльно, бесловесьно, ѹвьство, прѩть, вдъ, ꙁракъ слѹхъ, въкѹсъ, осѧꙁань