Терминологичен Речник
нравъ  
нравъ -а м 1. триад. Нрав [по-скоро „решение“] ( γνώμη, ἡ ) . В Светата Троица отсъства каквото да било различие по воля, нрав (решение), сила, действие или нещо друго телесно, пораждащо различията при нас: н хотѣнью раꙁлен, н нраву, н слѣ, н дѣствѹ, н другаго етера, еже вещьнюю  всѣмъ въ насъ раждѧють раꙁдѣлъ ЙЕ Бог 80b 7 – 81a 4 Сем. гн. сѫщьство, раꙁлень, благость, сла, хотѣнь, дно дѣство, дѣтельство, власть 2. антроп. Нрав ( γνώμη, ἡ ) . За разлика от божествените ипостаси, ипостасите на тварното (например при човека) се различават по време и място, по своите знания, сила, облик, нагласа, съчетаване, достойнство, нрав, както и с всички характеризиращи свойства:  мѣстомь раꙁно сѹть  лѣтъмь раꙁльн сѹть  наѹкъмь дѣлꙗть сꙗ  мощью  обраꙁъмь  нравъмь  растворъмь  санъмь  къꙁню  всѣм подобѹющм своствы ЙЕ Бог 77b 7 – 78а 5 Сем. гн. ѹпостась, мѣсто, лѣто, наѹкъ, мощь, обраꙁъ, растворъ, санъ, къꙁнь, своство 3. психол. Нагласа ( ἕξις, εως, ἡ ) . Душевно предразположение, което подлежи на разумен контрол и се отнася към „зависещото от нас“: а нрав же въ насъ дьрьжм бо сѹть мыслью  градуть преващающе сꙗ съставлꙗють сѧ многашьды ЙЕ Бог 142a 8 – b3 Сем. гн. дѹша, же въ насъ, мысль 4. физ. Свойство ( ἕξις, εως, ἡ ) . Небесните светила променят качествата на въздуха или съставят различни смесвания, свойства и състояния, с които дават знаци за събития като войните (без обаче да са причина за тях):  ратьмъ не внованꙗ ꙁнаменꙗ  твортво же въꙁдѹшьное твормо сл͠нцемь  луною  ꙁвѣꙁдам  нако т нако раꙁльны растворы  нравы  слогы  съставлꙗеть ЙЕ Бог 142a Сем. гн. ꙁнамень, вновань, твортво, растворъ, сълогъ