Терминологичен Речник
нѫжда  
нѫжда -ѧ ж 1. богоп. Необходимост ( ἀνάγκη, ἡ ) . Няма място при Бога. На Него не можe да се приписва нищо срамно, неправедно или ставащо по необходимост, защото не се отнася към нещата, които са винаги по един и същи начин: не боꙁѣ лѣпо прпсат стыдъкаѧ бывающаꙗ  неправьдьнаѧ дѣла н нѹжд не бо ѡтъ прсно  еднако мущхъ есть ЙЕ Бог 196a 8 – b 3 2. онтол. Необходимост ( ἀνάγκη, ἡ ) – вид причинност. За всичко ставащо причина е или Бог, или необходимостта, или природата, или случаят, или спонтанността: ѿ бывающхъ всѣхъ л б͠а глють вновьна суща л нѹжда л мармен л стьство л лѹа л самобытье ЙЕ Бог 194b Тя е в основата на случая, който действа не [просто] по необходимост, а с необходимостта на съдбата, както е присъщо да постъпва в живота всяко едно същество с оглед на своя род, като и той е някаква необходимост: а мармен е не нуждею марменьскѹ нѹжда л ꙗкоже комѹжьдо дано ѿ рода жте творт, небонъ  с нѹждꙗ сть ЙЕ Бог 194b 8 – 195а 3 Сем. гн. вна, богъ, нѫжда, стьство, лѹа, самобꙑть