Терминологичен Речник
ногъть  
ногъть - м биол. Нокът ( ὄνυξ, υχος, ὁ ) . Рогово образувание, което покрива крайните части на ръцете и краката на човека и крайниците на животните и птиците: а осѧꙁан по все плът раꙁвѣ кост  жлъ, ногъть же  рогъ  власъ  съвѹꙁъ  но еже подобьно к тому ЙЕ Бог 193а 4 Сем. гн. ловѣкъ, стьство, тѣло, рѫка, нога