Терминологичен Речник
невньно  
невньно -аго ср субст богоп. Име, изразяващо не същността ( ἀναίτιον, τό ) , [което по отношение на Бога не е възможно], а отношение (τῆς πρὸς ἄλληλα σχέσεως) и начин на съществуване (τοῦ τῆς ὑπάρξεως τρόπου):  невньно  вньное  нерожьствьно  рожьствьное  сходьное с же сѹть не сѹщьству ꙗвлень нъ самѣмь в себе съдрьжꙗнь  бытью обраꙁъ ЙЕ Бог 90b 5 – 91а 1 Сем. гн. богъ, мѧ, бꙑть, сѫщьство, ꙗвл҄ень, обраꙁъ