Терминологичен Речник
небꙑть
небꙑть
-ꙗ
ср
1. креац.
Нищо
(
μὴ εἶναι, μὴ ὄν, μὴ ὄντα
)
. Нищото, от което твори Бог:
ѿ небытьꙗ
ЙЕ Бог
53b 7, 57a 4, 104a 5, 200b 3
Син.
несѫщьство
Сем. гн.
богъ,
творьць,
вна,
сѫщьство,
стьство,
сѫщь,
бꙑть,
ꙁьдань,
мръ,
тварь,
твор҄ень,
сътвор҄ень
2. физ.
Небитие
(
μὴ ὄντα
)
. Лишеност (отсъствие) на битие. Характеризира физическите процеси на възникване, при които материята придобива форма. Влиза в дефиницията на изменението (поврата, τροπή), което представлява извеждане от небитие в битие, така че от наличната материя възниква нещо друго:
съвратьное же сть еже ѿ небытьꙗ въ бытье прт еже ѿ готовыѧ вещ ному ьсомѹ быт
ЙЕ Бог
203b 3 – 6
Сем. гн.
бꙑть,
вещь,
съвратьно