Терминологичен Речник
небꙑть  
небꙑть -ꙗ ср 1. креац. Нищо ( μὴ εἶναι, μὴ ὄν, μὴ ὄντα ) . Нищото, от което твори Бог: ѿ небытьꙗ ЙЕ Бог 53b 7, 57a 4, 104a 5, 200b 3 Син. несѫщьство Сем. гн. богъ, творьць, вна, сѫщьство, стьство, сѫщь, бꙑть, ꙁьдань, мръ, тварь, твор҄ень, сътвор҄ень 2. физ. Небитие ( μὴ ὄντα ) . Лишеност (отсъствие) на битие. Характеризира физическите процеси на възникване, при които материята придобива форма. Влиза в дефиницията на изменението (поврата, τροπή), което представлява извеждане от небитие в битие, така че от наличната материя възниква нещо друго: съвратьное же сть еже ѿ небытьꙗ въ бытье прт  еже ѿ готовыѧ вещ ному ьсомѹ быт ЙЕ Бог 203b 3 – 6 Сем. гн. бꙑть, вещь, съвратьно